Батак е разположен в долината на река Стара река в Западните Родопи и е административен център на едноименната община. Околностите му се обитавани от най-древни времена, доказателство за което са множество останките на близо 20 тракийски, римски, византийски и славянски крепости. Липсват обаче точни данни за възникването на днешен Батак.

Батак влиза в българската история по време и след Априлското въстание от 1876 г. При потушаването на въстанието местните предават оръжията си на турската армия от башибозуци, които обаче извършват безпощадно масово клане на българите , известно като Баташкото клане. Част от населението е обсадено в църквата „Св. Неделя“, майките копаят кладенец с голи ръце, за да осигурят вода за децата си. При превземането на храма са изклани всички, около 2000 християни. Чрез новините за клането в Батак светът узнава за волята за освобождение на България и това дава морално право на Русия да се намеси и скоро да бъде обявена Освободителна война. Смята се, че в клането загиват около 5000 жители на Батак.

Църквата „Св. Неделя“ е превърната в музей-костница. На 3 април 2011 г. Светия Синод на БПЦ обявява за свети новомъченици българите, загинали в баташкото клане.

В близост до Батак се намира едноименния язовир и местността „Цигов чарк“, които са популярни дестинации за отдих. На територията на Батак попадат още язовирите Широка поляна и Беглик, както и красивите местности около тях, които привличат множество туристи от цялата страна.