Дунавската равнина заема почти цялата северна територия на България и е най-голямата равнинна територия в страната. Голяма част от нея се използва за земеделие. Тя се простира на територията на 13 български области.

Площта на Дунавската равнина заема площ от 31 523 км², което представлява 28,42% от територията на България. Дължината ѝ от река Тимок на запад до Черно море на изток е около 500 км, а ширината ѝ варира от 20 до 120 км.

В по-голямата си част Дунавската равнина представлява обработваеми земеделски площи, а естествената растителност заема ограничени пространства, предимно в районите неподходящи за земеделие. Равнината се обработва от дълбока древност, още от тракийските племена, като това е довело до съществени изменения в природната среда.

В горските райони на равнината се среща голямо разнообразие от животинския свяг. Крайбрежните низини, блатата, островите, както и горите се обитават от повече от 200 вида птици, някои от които защитени. На територията на Дунавската равнина се намират 4 природни парка и 9 резервата, най-големият, от които е „Сребърна“ край Силистра.