Плиска е първата българска столица и люлка на днешната българска държава. Датира от самото създаване на България от хан Аспарух – 681 г. и е столица до 893 г.

Типично за народ, идващ от степите, българите строят своята първа столица сред поле, което е оградено от височини, които са естествена преграда пред враговете им. Столицата е оградена от три отбранителни пояса – дълбок земен ров, висока около 12 м крепостна стена, изградена от каменни блокове, и тухлено укрепление.

Първата българска столица е била град с гигантски за времето си размери – разположена на площ от 23 кв. км. В него е построен и дворецът на хан Крум, който е и един от най-забележителните паметници на територията му, разположен на площ от около 500 кв. м. Историците са открили тайни изходи в укрепленията, през които аристокрацията и населението са можели да избягат по време на обсада. С времето на управление на хан Омуртаг се свързва второто разширение на града, довършени са крепостните стени, изградени са езически храмове, изградена е т.нар. Тронна зала.

На малко повече от километър от Източната порта на Плиска се намира Голямата базилика, която е най-големия християнски храм в Югоизточна Европа от времето на покръстването на българския народ.

Националният историко-археологически резерват „Плиска“ се намира на 3 км от съвременния град Плиска и е част от Стоте национални туристически обекта.